Точилката с метлата замених,
поне ще мога волно да отлитна.
Ни цвете искам, ни ми пишат стих,
Овен рогат – порода любопитна.
Понякога съм с непокорен нрав,
понякога съм агънце забляло.
А черепът рогат е и корав,
стени руши. И пак, и отначало.
За да е с мен мъжът е малко "бръм",
понеже аз самата съм такава,
девизът ми е гордото: "Аз съм"!
Какво за него милият остава?
Ни дарове ме блазнят, нито цвят
откъснат, мъртъв... Просто съм рогата.
Остава ти надеждицата, брат,
да отлетя внезапно на метлата.
А ще ти липсвам, отсега го знам,
какво, че ми е щуро потеклото?
Пред празния хладилник тъжен, сам,
ще заобичаш мене... И теглото... :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.