22.12.2015 г., 7:53

Оздравително

676 0 3

 

 

         Оздравително

 

За всяко състояние си има стих,

това  прозрение сега открих.

Разтоварващо е то се знай,

всяка болка да има край.

Да излекува  душата със слова,

това иска да направи ума.

Диагнозата е безпределно ясна –

аз карах през живота доста бясно

и сега, когато  си стоя сама,

нахлуват  много мисли в моята глава.

Броя греховете си пред Бога,

но да си простя за тях не мога.

Дълбая своята равносметка

и се чувствам като подметка.

Но все пак и това е добре,

защото злото в мене ще умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви Евелина за подкрепата!Убедих се, че в борбата между злото и доброто вътре в нас побеждава винаги доброто!
  • Не се самообвинявай, а се радвай - защото има неща от които си се освободила завинаги - злото...!!!
  • Благодаря Ви Анастасия! Вие ме накарахте да се замисля и може би наистина не трябва, защото това ме държи в напрежение и така внимавам да не допускам други грешки.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...