Това не е писмо, а просто сянката на времето,
попаднала в забързания ден -
по делнично препускащ, пак захапал стръвно стремето
на бъдещето... Най-обикновен,
залисан сам във себе си, загърбил всичко минало,
забравил може би... или пък не?
Това не е писмо... Тук просто нещо неизстинало
отказва да седи на колене
пред прага на забравата, напук на всички граници
и принципи - напомня, че е там...
Измачкана и избеляла, остаряла страница
от някакъв живот - почти живян, ...