Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
19.11.2019 г., 20:52 ч.

P. S. Добрата домакиня... 

  Поезия » Друга
609 6 8

Колосан си от съжаляване,
броиш ме - пясък сред пустиня.
Инстинктът ми за оцеляване,
е като болест - ще ми мине.

Изгладен си, съвсем, до лъсване,
мълчиш ме - каменна морена.
Смъртта ми всъщност е възкръсване,
ако изобщо съм родена.

Изпрана, съхне вън душата ти,
душиш ме -мирис на белина.
Отлитам тихо на метлата ти.
P. S. Добрата домакиня...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??