Падащи звезди...

Падащи звезди...

Ти помниш ли нощта на Звездопада

с прозрачната среднощна мараня́?...

В душите ни страстта, тогава млада,

от чудото небесно онемя́...

Ти цяла нощ в небето се заглежда,

а ни валеше онзи звезден дъжд,

от който във душите ни разнежва

се струна прозвучала изведнъж...

И нещо мило исках да ти кажа,

но думи не намирах за това,

а вятърът въртеше се с миража

и с ореол над твоята глава...

И в нея нощ на страст и изненади,

и той навярно влюбен в теб е бил,

но всичките звезди, които падат

аз пръв тогава бях ти подарил...

И всяка беше със едно послание,

а вярвахме тогава в чудеса,

и нямаше несбъднато желание,

което от нощта да отнеса...

Разкошна нош, в която осъзнавах,

че има нещо тайнствено във нас,

което със Звездите ни сродява

и ние от Вселената сме част...

Една звезда, сама не изгоряла

донесла е на нашата Земя

Животът ни с безкрайната спирала,*

а после Бог дарил ни и с душа...

И затова ли в тази нощ сублимна,

заливани от чуден звезден дъжд

усещах смътно, някаква интимна

и към Звездите –  близост изведнъж!...

... Аз цял живот ония звездопадни

желания в душата си тая...

... И Вятърът, опита да ги грабне  

за щастие обаче – не успя...

04.03.2017.                                                            

*спиралата на дезоксирибонуклеиновата

киселина –„ДНК” е универсалния код на Живота във

Вселената.