Падение

Поезия

667 0 5

Сластни пориви

неведомо парират

волните стремежи.

С тиха тайнственост

ръцете ни възпират

дивите копнежи.

И като в обречен танц

се лутаме в неверие,

пиейки последен шанс

от мнимото доверие.

После даваме обет

... за съпричастност,

сключили

ръце

в молитва за премирие.

Сластният вертеп

убива ни безгласно

в кървави

нозе,

раздрани

от безсилие...

01.03.08

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vitaniya (Таня Цветанова)

!
Поздрав!

2008-03-03T07:19:52+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Мдааа!!! Видях, прочетох, харесах! Браво Бети!

2008-03-02T22:41:46+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Да, всичко написано е вярно, но човешкото око е устроено така, че си плаща за някои видове мигове, но го разбира късно...
Браво!

2008-03-02T20:59:05+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много стойностна вълнуваща творба!
Браво, мила Бехрин. с обич за теб.

2008-03-02T20:01:52+02:00
emiliana1 (Емилия)

Хареса ми...

2008-03-02T19:46:52+02:00