Mar 2, 2008, 6:59 PM

Падение

  Poetry
673 0 5
 

Сластни пориви

неведомо парират

волните стремежи.

С тиха тайнственост

ръцете ни възпират

дивите копнежи.

 

И като в обречен танц

се лутаме в неверие,

пиейки последен шанс

от мнимото доверие.

 

После даваме обет

... за съпричастност,

сключили

ръце

в молитва за премирие.

Сластният вертеп

убива ни безгласно

в кървави

нозе,

раздрани

от безсилие...

 

01.03.08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...