Паднал Ангел
Паднал Ангел
— Добро утро, моя ранна звездице!
Блестиш ми в очите по сутрешни доби,
и палаво мигаш, заспиваш зорнице,
нощем лудуваш, съня ми да гониш..
— Не съм ти звезда, макар и да светя!
Аз идвам при теб, защото си бял!
Сега ме боли, че паднах – проклета,
така ми е черно, че нося печал..
— Не знам мила моя, приличаш на Ангел!
Красива и нежна, ухаеш на цвете,
очите ти – тъжни, а погледът – жаден,
и чиста си някак, синьо-небесна!..
— Добре, щом си казал, но трябва да знаеш!
Дошла съм при теб, и не нося душа,
живота следя ти, докато блуждаеш,
така, че внимавай – на всяка цена!..
— Съгласен съм с тебе! Имаме сделка!
Напътствай ме, моля, мен вятър ме вее,
все бури ме гонят, накрая офейкат,
и после ги чакам, пак с мен да дивеят..
— Не искай от мен да ти бъда пастирка!
Когато да паднеш, не ще те повдигам!
Ще клекна до тебе, с целувка немирна,
aз първо възбуждам, а после – убивам...
— Какво ми остава? Отпий щом си жадна!
И пак съм съгласен! Целувай! Убивай!
От теб ще погина, за теб ще се раждам!
Човеците само, по веднъж ли умират?...
-------------------------------------------
— Добро утро, моя мила звездице!
Преди да угаснеш, мой Ангел бъди!
Със теб я вземи, тази моя душица,
когато заспивам, отново падни!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
04.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
