Две мънички деца,

                                                     две усмихнати слънца,

                                                     на пясък, с лица грейнали,

                                                     с кофички играехме седнали.

                                                     Уморени, след нашата игра,

                                                     тръгвахме си хванати за ръка.

                                                     Като лястовичка с бързи крила,

                                                     подгонена от вятъра и есента,

                                                     детството отлетя незнайно къде

                                                     пред децата хванати за ръце!

                                                     Останаха, след нашите игри,

                                                     две кофички на пясъка сами!

                                                     На училище, разходка и кафе

                                                     ходехме хванати за ръце.

                                                     Усмихваше се зад нас глупостта,

                                                     змийски език показваше завистта.

                                                     След последният звън остана сам и един

                                                     в класната стая любимия чин.

                                                     Жаравата в нашите сърца

                                                     в буен огън разгори любовта.

                                                     Пред олтара и Бог да кажем,,Да"

                                                     застанахме хванати за ръка.

                                                     Съпровождаше ни по пътя навън

                                                     над нас камбанният звън.

                                                     Не ни остави дълго сами

                                                     щастието, идилията развали,

                                                     в дома ни повлече крак

                                                     и дойде принцеса, след нея юнак.

                                                     Гледахме след нашите деца

                                                     щастливи, хванати за ръка.

                                                     Неусетно от нас отиде си младостта.

                                                     Промъкна се нежелана, прегърбена старостта.

                                                     Знаем, след нея ще дойде Тя

                                                     и един от нас ще отведе за ръка,

                                                     но и в отвъдното не ще бъдем по сами,

                                                     пак ще бъдат заедно нашите души!