Две мънички деца,
две усмихнати слънца,
на пясък, с лица грейнали,
с кофички играехме седнали.
Уморени, след нашата игра,
тръгвахме си хванати за ръка.
Като лястовичка с бързи крила,
подгонена от вятъра и есента,
детството отлетя незнайно къде
пред децата хванати за ръце!
Останаха, след нашите игри,
две кофички на пясъка сами! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up