Пак тук ще си останеш
След тичане по сини ветрове,
след топлите милувки на тревите
по глезените жилави.
Съм с теб.
За да ти кажа колко те обичам.
Но ще мълча.
По пулса ми неравен
усещаш ли, че цялата съм мускул?
Защото дълго, дълго бягах.
А ти -
в сърцето си какво си струпал?
И сякаш тази гара ветровита,
приличаща на много други гари,
сред тракащото ехо злобно пита
защо ми позволи да те преваря?
Защо избра да чакаш точно тука -
край мириса на съскащо желязо,
сред въздуха, от граници просмукан,
сред пътища, които заминават?
Защо стоял си дълго под звездите,
насечени от стълбове и жици?
Под жежко слънце. В нощи мразовити.
Сред полета на заблудени птици!!!
И пак си тук. А аз те изпреварих.
Оставих толкоз пот по ветровете.
От себе си къде ли не оставях!?!
И пак успях да скъсам бяло цвете...
Ръцете ти премръзнали целунах.
Опрях глава в сърцето ти сковано.
......
И в този миг за пръв път се изгубих...
Защото тукa пак ще си останеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
