Аз по Надолното се спущам,
от мързела си натежах!
И лебедова песен слушам,
притиснат от космичен страх!
Не знам какъв се изживявам,
но само вземам и не давам...
Дори изпадам във екстаз,
от хорското щом вземам аз!
Нима от дните ми големи
остана само нищета.
И почерня за мен света,
щом не решавам теореми!
Опашката си аз подвих,
изглежда,че се уморих...
© Христо Славов Всички права запазени