6.07.2021 г., 23:45

Параклисът

570 0 0

Параклисът

 

А Кой?... Кога е съградил Параклиса –

легендата загадъчно мълчи...

Стихиите на Времето отвлекли са

и Първите и техните мечти...

 

Възможно да са скитащи монаси

за малко спрели да починат тук,

но в своите молитви, чрез гласа си –

и от небето да са чули звук!...

 

... Високо, даже и над ветровете,

залутан нейде в дъбовия лес –

Параклисът надмогнал вековете

стои́ си там, но зле порутен днес...

 

А също долу в ниското селата

с Живота куц клатушкат се едва –

и буренясала тъжи земята

за някогашни злачни Времена́...

 

Били́ в селата хората задружни 

с Параклиса във задост и беди́:

и с ветровете напористи южни,

и с болките в нерадостните дни...

 

Те тука се венчавали, но също –       

„поемали“ по онзи дълъг път,

от който вече никой не се връща:

в Посоката – към Вечността, отвъд!...

 

Ая́змо край Параклиса извирало,

било с целебна и света́ вода –

вълшебно изцеление намирали

от нея всички случили беда́...

 

Връхлитали разбойници... Пожари

обагряли небето с цвят на кръв...

Горели и солидните дувари,

но идвал Някой и започвал пръв!...

 

Поддържали Параклиса монаси

с мистичен усет тук за Вечността,

с отшелнически чувства и нагла́си –

в олтара не загасяли свещта...

 

Параклисът по божията воля

през вековете сам стоял на пост

и всеки тук замръкнал във неволя

посрещан бил като очакван гост...

 

А пред вратата, дар от ветровете,

столетен дъб сега стои́ на страж –

до Оня ми, когато вековете

не променят угрюмия пейзаж...

 

... И Бог понякога преспивал в храма

от „божиите грижи“ уморе́н

и тръгвал сутрин с радост преголяма –

любов да носи в идващия ден!...

                       

... но Той отдавна вече тук не идва

ограбен е Параклисът съвсем.

И няма звън камбанен, ни молитва...

... И само кръст на гроб неозначе́н...

 

06.07.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...