18.06.2010 г., 13:55

Парещи сълзи

1.1K 0 3

Парещи сълзи се стичат по лицето от лъжи.

Отлетели спомени нахлуват и боли.

Всичко покрай мен минава като в сън.

Очаквах да съм нещо, а всъщност не съм.

Душата ми обвита е от самота.

Нима това предлага любовта?

Получих аз  най-тежката награда,

разбито и изпепелено, сърцето ми да страда.

Всичко ще отмине, знам това.

На всеки ъгъл чака любовта.

Ще намеря сили аз да я прeгърна.

Нова страница в живота ще обърна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...