Парещи сълзи се стичат по лицето от лъжи.
Отлетели спомени нахлуват и боли.
Всичко покрай мен минава като в сън.
Очаквах да съм нещо, а всъщност не съм.
Душата ми обвита е от самота.
Нима това предлага любовта?
Получих аз най-тежката награда,
разбито и изпепелено, сърцето ми да страда.
Всичко ще отмине, знам това.
На всеки ъгъл чака любовта.
Ще намеря сили аз да я прeгърна.
Нова страница в живота ще обърна!
© Йорданка Василева All rights reserved.
Поздравления за Надеждата,надничаща на финала!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
