Парещи сълзи се стичат по лицето от лъжи.
Отлетели спомени нахлуват и боли.
Всичко покрай мен минава като в сън.
Очаквах да съм нещо, а всъщност не съм.
Душата ми обвита е от самота.
Нима това предлага любовта?
Получих аз най-тежката награда,
разбито и изпепелено, сърцето ми да страда.
Всичко ще отмине, знам това.
На всеки ъгъл чака любовта.
Ще намеря сили аз да я прeгърна.
Нова страница в живота ще обърна!
© Йорданка Василева All rights reserved.
Поздравления за Надеждата,надничаща на финала!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
