Свършва се Пътят ми! Ще има ли утре?
Плува във зной петдесетият юли.
Целувам ти пръстена, ей там, на кутрето.
Пяна лавинна протича през тюла...
Трябва да успеем да се налюбим до зимата.
Хайде, в сеното... Тайно и скрито...
Пух от глухарче в косите ни има,
а ще има ли утре?! Пари в очите...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздрави!