Давай парите! Глас ме простреля.
Парите ти казвам, живота ти взимам!
Пари ли? Бедняк съм, две левчета ето,
шепа стотинки и душа само имам.
С палто съм протрито... десетгодишно,
обувките също - кърпени, с шев,
тръгнал си, братко, мен да обираш,
скъсан чувал съм, във джоба без лев.
Богати? Търси ги, ей там... на коктейла,
шампанско отпиват със хапки хайвер,
а аз се надявам на вчерашна манджа,
да топвам филийка от хляба си чер.
Те носят костюми, лукс... на Армани,
натруфени, баровци, със скъпи коли,
пешком все си крача, братко, от лани -
слънце да грее и сняг да вали.
Жена ми отиде на гурбет във чужбина,
толкоз години - ни вест... новина,
дете ми остави - малко... Галина,
без майка порасна, без ласки... сама.
Крадецът извади тесте от банкноти
и пъхна в ръката ми свитък пари.
Коледа идва, вземи ги, приятел,
на малката Галя усмивки купи!
© Красимир Трифонов Всички права запазени