27.10.2024 г., 17:47 ч.
Пасианс на есенна тъга
Вятърът търкаля облак
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме.
Хвърли сто мъниста и едно за мене.
Две врабчета се боричкат
с пет трохи от спомен.
Сбира се в секунда този свят огромен.
Мойто мимолетно лято
отлетя далече.
Тъжно ми е малко, но пък стига вече – ...
по гърба на есен.
Облакът от вчера не е много весел.
Иска някой, тежестта му,
с обич да отнеме.
Хвърли сто мъниста и едно за мене.
Две врабчета се боричкат
с пет трохи от спомен.
Сбира се в секунда този свят огромен.
Мойто мимолетно лято
отлетя далече.
Тъжно ми е малко, но пък стига вече – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПроизведението е участник в конкурса:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »
2 място
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
