28.09.2011 г., 23:28

Печална памет

659 0 2

               ПЕЧАЛНА ПАМЕТ

 

Едни до насита

         от специални магазини

                                     ядоха и пиха...

Други в Белене и Ловеч

                с палка и камшик

                                       ги веселиха...

А след тридесет години

     Музей с паметници

           на Тираните им съградиха...*

Добре! Ама къде са

            паметниците на Хитлер,

                        Гьобелс, Мусолини?

Да не са побягнали в гората,

                            да берат малини?

Драги Цензори!

           Бързо пак вадете

                    стъклената мензура!

И с лекота ми наложете

                             строга цензура...

И на мен такваз Поезия

                               не ми харесва!

Няма ги любовните въздишки

                                    и терзания.

Но пък вярно отразява

           подигравката

                       с Човешките

                                    страдания...

Недоумявам как да го напиша?

          Че комунизмът

                          у нас още диша.

 

 

*Музей на "социалистическото

                       изкуство"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...