Пеперудена душа
Шепот на тишина...
Моята пеперудена душа трепна,
опита се да разпери крила,
но от шепота ù залепнаха.
Прашецът пъстър се разпръсна в нощта,
като звездна дъга блесна..
Останах бледа... и не можех да летя,
и тишината вече не шепне.
Търкулна се една цветна сълза -
изми душата ми пеперудена.
Проплакала беше нощната дъга
и оцвети крилата ми в изумрудено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
