Feb 6, 2010, 8:45 PM

Пеперудена душа

  Poetry » Other
2.7K 0 12

Шепот на тишина...
Моята пеперудена душа трепна,
опита се да разпери крила,
но от шепота ù залепнаха.
Прашецът пъстър се разпръсна в нощта,
като звездна дъга блесна..
Останах бледа... и не можех да летя,
и тишината вече не шепне.
Търкулна се една цветна сълза -
изми душата ми пеперудена.
Проплакала беше нощната дъга
и оцвети крилата ми в изумрудено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Една приятелка ме изпрати тук. Имало за какво. Харесах!
  • Ех, как ме радвате.. не хващайте само пеперудата, че нали знаете тя вече не може да лети след това!
  • Пеперудите летят към светлината и пъсрички на тях са и крилата .Бъди с душа ти цветна като крила на пеперуда ,лети свободна, лудааааааа
  • Пеперудена душа си...от най-нежните!
    Чудесен стих, Поли!
    Привет!
  • Любимият ми цвят!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...