Перца за капела
Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав –
на бурите изобщо не придиря,
върви чудакът в урагана прав
и думите след него светла диря,
оставят от трошици, за души.
За гладните душата му е залък,
той свикнал е – посоката греши,
но този свят в дланта изглежда малък.
От всеки с обич цъфнал слънчоглед,
ще грейне слънце в мрака път поела,
усмивката на тъжния поет
перца си сбира – бели – за капела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
