Jul 5, 2021, 7:00 PM  

Перца за капела 

  Poetry » Phylosophy
191 2 3

Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо  непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав –
на бурите изобщо не придиря,
върви чудакът в урагана прав
и думите след него светла диря,
оставят от трошици, за души.
За гладните душата му е залък,
той свикнал е – посоката греши,
но този свят в дланта изглежда малък.
От всеки с обич цъфнал слънчоглед,
ще грейне слънце в мрака път поела,
усмивката на тъжния поет
перца си сбира – бели – за капела.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??