Песента на гарвана

29.10.2017 г., 1:18 ч.

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

586 3 5

Като черния дух на птица
в душата ми - мъгла, горчива.
Съдба пък тя, и сякаш Жрица,
все двама бродим посред дивото.
И тъй я следвам, без да знае,
по тъмно, светло, в тишина,
че Ад преминах, да съм в Рая,
да бъда с нея до смъртта.
А тя е нежна и красива,
макар да ѝ приписват зло,
с очи на Демон, прокървило -
сърце с любов, но все само́.
Аз пак се рея в небесата
и кацам на гърба, вълчице,
не ме губи, че на земята
и гарван може да е пойна птица...

Danny Diester
26.10.2017

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2017-10-29T09:46:13+02:00

Еха...! Страхотен стих, Дани! А финалът удря в десятката! Браво!
генек (Георги Коновски)

2017-10-29T09:27:49+02:00

Хареса ми...
valya_official (Valya Тodorova)

2017-10-29T09:27:33+02:00

Дани, хубаво е както винаги!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-29T07:28:11+02:00

"Аз пак се рея в небесата
и кацам на гърба, вълчице,
не ме губи, че на земята
и гарван може да е пойна птица..." Какъв финал! Браво!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-10-29T01:28:32+03:00

Браво, Дани! Приказки редиш, обнадеждаващ финал!