Песента на гарвана
Като черния дух на птица
в душата ми - мъгла, горчива.
Съдба пък тя, и сякаш Жрица,
все двама бродим посред дивото.
И тъй я следвам, без да знае,
по тъмно, светло, в тишина,
че Ад преминах, да съм в Рая,
да бъда с нея до смъртта.
А тя е нежна и красива,
макар да ѝ приписват зло,
с очи на Демон, прокървило -
сърце с любов, но все само́.
Аз пак се рея в небесата
и кацам на гърба, вълчице,
не ме губи, че на земята
и гарван може да е пойна птица...
Danny Diester
26.10.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
