Пет
878
0
0
"Пет"
И как да не повярваш
в чудеса
след толкова изминали лета,
че мойто вдъхновение
тупти все още то,
точно там отляво
стои и си ме чака
с надежда.
Та само пет са те,
годините,
моя вдъхновителко, моя любов,
а споменът за първата целувка
жив е,
като в онази луда юлска нощ,
и споменът за първата ни снимка още жив е,
О, Боже,
хората на нея как се смеят,
сякаш цветен миг ги гъделичка.
И как успя да ме научиш на обич,
ти кажи ми.
Аз даже не разбрах,
а как разтърси ме.
Двама променихме
онези основи,
нашите,
за да ги слеем в една
и да я търсим винаги
на този ден.
11.07.2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Георгиев Всички права запазени
