Jul 12, 2013, 8:59 PM

Пет

  Poetry » Love
876 0 0

"Пет"


И как да не повярваш
в чудеса
след толкова изминали лета,
че мойто вдъхновение
тупти все още то,
точно там отляво
стои и си ме чака
с надежда.

 

Та само пет са те,
годините,
моя вдъхновителко, моя любов,
а споменът за първата целувка
жив е,
като в онази луда юлска нощ,
и споменът за първата ни снимка още жив е,
О, Боже,
хората на нея как се смеят,
сякаш цветен миг ги гъделичка.

 

И как успя да ме научиш на обич,
ти кажи ми.
Аз даже не разбрах,
а как разтърси ме.

 

Двама променихме
онези основи,
нашите,
за да ги слеем в една
и да я търсим винаги
на този ден.


11.07.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...