18.10.2020 г., 15:10

Петльо - диригент

504 0 4

Рано рано, призори.

Всичко живо още спи.

В наше село, в близкия обор,

кацнал на висок стобор,

като оперен певец

сред петлите – първенец,

Петльо пъстроперест пее:

Събудете се, сестри, братлета!

Пилци, патици, козлета,

агънца и ти, магаренце!

Кукуригууу, поспаланковци!

Стига спахте, мързеланковци!

В тъмно още дядо Станко

двата коня впрегна ранко.

Нова дрешка той облече,

чак в града е стигнал вече.

Днес е събота, пазарен ден.

Ще продава лук зелен,

чушки, краставици, дини,

расли в селските градини.

А на връщане ще донесе

дар за всеки от сърце:

шапка сламена на баба Гинка,

кукла Барби на Калинка.

Пък на нас ще подари

да ни пази от беди

куче умно, нов другар

и ловец, и домошар,

и да става за  игра...

Знаете, Шаро остаря…

Петльо слезе от стобора,

поразходи се из двора:

- Имам аз идея чудна,

Изведнъж, сега ми хрумна!

Ще намеря клечка малка,

вместо диригентска палка,

Диригент ще стана аз,

ще посрещнем дядко наш

с хор тригласен, хор чудесен!

Ще благодарим с любима песен!

Първи глас стои във ляво.

По възможност да са в бяло!

Пиле, зайче, две козленца -

всички с тънички гласченца.

По средата - втори глас.

Чуйте, няма разноглас!

Трите розови прасенца

заедно с малките теленца

пеят в хор, че даже и с  копита

точен ритъм уловиха.

Най- отдясно ще застане Марко.

Винаги е пял със чувство жарко.

Той ще пее трети глас. 

Ах, какъв божествен бас!

Най-отпред върху пробит леген

кацна гиздавият диригент.

С папийонка, с  ален фрак

с палката подаде знак!

Из нивята се понесе

най – вълшебна, чудна песен!

Стигна горските върхари,

спряха дъх стада, овчари…

В миг към този смесен хор

от високия до небесата бор

се присъединиха птичките,

косът, славеят и гургуличките.

За завършек и за музикален фон,

гушнала акордеон

включи се и внучката Калинка.

Виждате ли  музикалната картинка?    

След изпълнени пет – шест рефрена

на импровизираната сцена,                               

дядо Станко  се завръща…

Спря каручката пред свойта  къща.

Гледа, мига и се чуди,

не намира даже думи

на певците да благодари…  

От любов се просълзи…

Бръкна там в една торба,

всичко живо онемя.

Той извади куче живо,

малко, шарено, игриво!

И започна веселба,

с него чааак до сутринта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...