18.10.2020 г., 15:10

Петльо - диригент

505 0 4

Рано рано, призори.

Всичко живо още спи.

В наше село, в близкия обор,

кацнал на висок стобор,

като оперен певец

сред петлите – първенец,

Петльо пъстроперест пее:

Събудете се, сестри, братлета!

Пилци, патици, козлета,

агънца и ти, магаренце!

Кукуригууу, поспаланковци!

Стига спахте, мързеланковци!

В тъмно още дядо Станко

двата коня впрегна ранко.

Нова дрешка той облече,

чак в града е стигнал вече.

Днес е събота, пазарен ден.

Ще продава лук зелен,

чушки, краставици, дини,

расли в селските градини.

А на връщане ще донесе

дар за всеки от сърце:

шапка сламена на баба Гинка,

кукла Барби на Калинка.

Пък на нас ще подари

да ни пази от беди

куче умно, нов другар

и ловец, и домошар,

и да става за  игра...

Знаете, Шаро остаря…

Петльо слезе от стобора,

поразходи се из двора:

- Имам аз идея чудна,

Изведнъж, сега ми хрумна!

Ще намеря клечка малка,

вместо диригентска палка,

Диригент ще стана аз,

ще посрещнем дядко наш

с хор тригласен, хор чудесен!

Ще благодарим с любима песен!

Първи глас стои във ляво.

По възможност да са в бяло!

Пиле, зайче, две козленца -

всички с тънички гласченца.

По средата - втори глас.

Чуйте, няма разноглас!

Трите розови прасенца

заедно с малките теленца

пеят в хор, че даже и с  копита

точен ритъм уловиха.

Най- отдясно ще застане Марко.

Винаги е пял със чувство жарко.

Той ще пее трети глас. 

Ах, какъв божествен бас!

Най-отпред върху пробит леген

кацна гиздавият диригент.

С папийонка, с  ален фрак

с палката подаде знак!

Из нивята се понесе

най – вълшебна, чудна песен!

Стигна горските върхари,

спряха дъх стада, овчари…

В миг към този смесен хор

от високия до небесата бор

се присъединиха птичките,

косът, славеят и гургуличките.

За завършек и за музикален фон,

гушнала акордеон

включи се и внучката Калинка.

Виждате ли  музикалната картинка?    

След изпълнени пет – шест рефрена

на импровизираната сцена,                               

дядо Станко  се завръща…

Спря каручката пред свойта  къща.

Гледа, мига и се чуди,

не намира даже думи

на певците да благодари…  

От любов се просълзи…

Бръкна там в една торба,

всичко живо онемя.

Той извади куче живо,

малко, шарено, игриво!

И започна веселба,

с него чааак до сутринта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...