Рано рано, призори.

Всичко живо още спи.

В наше село, в близкия обор,

кацнал на висок стобор,

като оперен певец

сред петлите – първенец,

Петльо пъстроперест пее:

Събудете се, сестри, братлета!

Пилци, патици, козлета,

агънца и ти, магаренце!

Кукуригууу, поспаланковци!

Стига спахте, мързеланковци!

В тъмно още дядо Станко

двата коня впрегна ранко.

Нова дрешка той облече,

чак в града е стигнал вече.

Днес е събота, пазарен ден.

Ще продава лук зелен,

чушки, краставици, дини,

расли в селските градини.

А на връщане ще донесе

дар за всеки от сърце:

шапка сламена на баба Гинка,

кукла Барби на Калинка.

Пък на нас ще подари

да ни пази от беди

куче умно, нов другар

и ловец, и домошар,

и да става за  игра...

Знаете, Шаро остаря…

Петльо слезе от стобора,

поразходи се из двора:

- Имам аз идея чудна,

Изведнъж, сега ми хрумна!

Ще намеря клечка малка,

вместо диригентска палка,

Диригент ще стана аз,

ще посрещнем дядко наш

с хор тригласен, хор чудесен!

Ще благодарим с любима песен!

Първи глас стои във ляво.

По възможност да са в бяло!

Пиле, зайче, две козленца -

всички с тънички гласченца.

По средата - втори глас.

Чуйте, няма разноглас!

Трите розови прасенца

заедно с малките теленца

пеят в хор, че даже и с  копита

точен ритъм уловиха.

Най- отдясно ще застане Марко.

Винаги е пял със чувство жарко.

Той ще пее трети глас. 

Ах, какъв божествен бас!

Най-отпред върху пробит леген

кацна гиздавият диригент.

С папийонка, с  ален фрак

с палката подаде знак!

Из нивята се понесе

най – вълшебна, чудна песен!

Стигна горските върхари,

спряха дъх стада, овчари…

В миг към този смесен хор

от високия до небесата бор

се присъединиха птичките,

косът, славеят и гургуличките.

За завършек и за музикален фон,

гушнала акордеон

включи се и внучката Калинка.

Виждате ли  музикалната картинка?    

След изпълнени пет – шест рефрена

на импровизираната сцена,                               

дядо Станко  се завръща…

Спря каручката пред свойта  къща.

Гледа, мига и се чуди,

не намира даже думи

на певците да благодари…  

От любов се просълзи…

Бръкна там в една торба,

всичко живо онемя.

Той извади куче живо,

малко, шарено, игриво!

И започна веселба,

с него чааак до сутринта!