Петъчно
През щорите слънцето бавно ми маха,
досадно присвивам очи.
Отсреща на покрива гларуси крякат,
аз чувам - "Недей работѝ!"
Мониторът зяпнал е, букви безбройни,
главата ми - цифров компот.
Денят се изнизва, нагоре протягам се,
във мене скрибуца робот...
Нощта е блажена, луната притихнала,
сред мирис на спално бельо.
Заспивам потънал в завивките пухени,
сънувам - не помня какво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
