Петънце от светлина
ПЕТЪНЦЕ ОТ СВЕТЛИНА
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна.
Но мисля – вдигна ли очи
от пустия мухлясал резен
и спре ли мракът да горчи –
ще пусна слънцето – да влезе.
Да ми разкаже за света –
отвъд бетона и стъклата,
където блика светлината
и ме повдига – да летя,
с блаженство пълни сетивата
и ме превзема – без остатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
Понякога няма лошо и в това да не знаеш кой ти е враг и приятел. Така се научаваш да разчиташ само на себе си и ставаш все по силен. И не принадлежиш към ничии групички. Благодаря ти.
