ПЕТЪНЦЕ ОТ СВЕТЛИНА
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна.
Но мисля – вдигна ли очи
от пустия мухлясал резен
и спре ли мракът да горчи –
ще пусна слънцето – да влезе.
Да ми разкаже за света –
отвъд бетона и стъклата,
където блика светлината ...