ПЕТЪНЦЕ ОТ СВЕТЛИНА
Не зная вече кой е враг.
Приятел имам ли – не помня.
Снегът засипва моя праг
пред бездна – зейнала огромна.
Но мисля – вдигна ли очи
от пустия мухлясал резен
и спре ли мракът да горчи –
ще пусна слънцето – да влезе.
Да ми разкаже за света –
отвъд бетона и стъклата,
където блика светлината
и ме повдига – да летя,
с блаженство пълни сетивата
и ме превзема – без остатък.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Понякога няма лошо и в това да не знаеш кой ти е враг и приятел. Така се научаваш да разчиташ само на себе си и ставаш все по силен. И не принадлежиш към ничии групички. Благодаря ти.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
