20.05.2014 г., 8:11  

Певецът бе наистина велик

654 0 6

 

Певецът 

бе наистина велик!

Страхотен бас – 

ревеше като бик!

 

И на концертите му

всички крави,

посрещаха появата му

прави!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какви сравнения..., - къде го чукаш, къде се пука...!!!
  • Благодаря за прочита и усмивките. И аз много си се усмихвах на това куплетче, но очаквах, че коментарите към него ще са предимно възмутителни и саркастични, като този на Касиус. Предполагах, че ще се възприеме като написано сега, по повод кончината на Николай Гюзелев, и ще се възприеме като обида към него и гавра с памета му.
    Но то е написано много отдавна, преди трийсетина години, и е написано за друг певец – за Джони Холидей.
    Роберт Рождественски е написал една малка, но страшно хубава книжка: “Да поговорим за песента”. За това как са създавани песните за Съветските филми; а няма Съветски филм без и красива, запомняща се песен.
    Но в книжката има описание и на един от концертите на Джони Холидей, в Парижката зала “Олимпия”. Предавам част от него със съкращения:
    “Той пееше и гледаше залата с поглед, от който дори мъжете биха могли да забременеят.
    А какво ставаше с момичетата! Боже мой, какво ставаше!
    Особено когато запя знаменитата си песен “Come in ...”
    Всъщност това не беше песен. Това беше пролетен рев на бизон.
    “Come in ...” Ела! Да тръгваме!
    И аз видях как те тръгнаха, запълзяха, изкатериха се на сцената – момичета от различни бои, калибри и сортове - слаби и охранени, претенциозни и простички, красиви и грозни …
    “Come in ...” - им казваше певецът, - “Come in ...” – и при това снизходително помръдваше показалец, мамейки нещастните овчици.
    Беше страшно, беше смешно.
    Изведнъж почувствах отдясно, че жена ми, кой знае защо, се надига, прави странни усилия да стане от креслото.
    - Ти какво! – попитах я аз.
    Тя ме изгледа с някакъв чужд, сомнамбулен поглед, след това, опомняйки се, изохка и каза учудено, почти изплашено:
    - А знаеш ли …, действува … Виж го ти дявола! …
    И се разсмя.”
    Книжката на Рождественски е издадена в България през 1981 година. Значи съм я прочел някъде преди около трийсетина години. И отогава ми е този куплет:

    “Певецът бе наистина велик!
    Страхотен глас - ревеше като бик !
    И на концертите му всички крави,
    посрещаха появата му прави!”

    Само дето от разказа на Рождественски съм променил бизона на бик и овчиците на крави.
    После този куплет е потънал в подсъзнанието ми, и изплува в съзнанието ми едва сега, когато след кончината на Николай Гюзелев толкова много се заговори за него и за неговия глас.
    И си помислих,че и аз бих могъл да допринеса с нещо за безсмъртието му, като му посветя, разбира се малко попроменен, този запомнящ се куплет:
    “Гюзелев бе наистина велик!
    Страхотен бас - …”
    Надявах се той да ми го прости – нали в спомените за него разказваха, че освен всичко друго е бил и голям шегаджия.
    После се отказах – защото за реването като бик и “кравите” за него не би било вярно. Освен това трябваше да си остане "глас", а не "бас" - защото Джони Холидей е бил баритон.
    А защо все пак реших да го го постна - защото е весело. Защото в него има, макар и малък, и някакъв хумор, някаква насмешка, някаква сатира. Но то не е към певеца, а към “кравите”.
  • Хареса ми, поздрав за оформлението (:
  • Аферим! Маш Алла, бе Ангар! Дю шеш!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...