Певецът бе наистина велик

Comments

• 

  Eva55 (Евелина Стоянова)

  Какви сравнения..., - къде го чукаш, къде се пука...!!!

  2014-05-21T15:19:53+03:00
• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Благодаря за прочита и усмивките. И аз много си се усмихвах на това куплетче, но очаквах, че коментарите към него ще са предимно възмутителни и саркастични, като този на Касиус. Предполагах, че ще се възприеме като написано сега, по повод кончината на Николай Гюзелев, и ще се възприеме като обида към него и гавра с памета му.
  Но то е написано много отдавна, преди трийсетина години, и е написано за друг певец – за Джони Холидей.
  Роберт Рождественски е написал една малка, но страшно хубава книжка: “Да поговорим за песента”. За това как са създавани песните за Съветските филми; а няма Съветски филм без и красива, запомняща се песен.
  Но в книжката има описание и на един от концертите на Джони Холидей, в Парижката зала “Олимпия”. Предавам част от него със съкращения:
  “Той пееше и гледаше залата с поглед, от който дори мъжете биха могли да забременеят.
  А какво ставаше с момичетата! Боже мой, какво ставаше!
  Особено когато запя знаменитата си песен “Come in ...”
  Всъщност това не беше песен. Това беше пролетен рев на бизон.
  “Come in ...” Ела! Да тръгваме!
  И аз видях как те тръгнаха, запълзяха, изкатериха се на сцената – момичета от различни бои, калибри и сортове - слаби и охранени, претенциозни и простички, красиви и грозни …
  “Come in ...” - им казваше певецът, - “Come in ...” – и при това снизходително помръдваше показалец, мамейки нещастните овчици.
  Беше страшно, беше смешно.
  Изведнъж почувствах отдясно, че жена ми, кой знае защо, се надига, прави странни усилия да стане от креслото.
  - Ти какво! – попитах я аз.
  Тя ме изгледа с някакъв чужд, сомнамбулен поглед, след това, опомняйки се, изохка и каза учудено, почти изплашено:
  - А знаеш ли …, действува … Виж го ти дявола! …
  И се разсмя.”
  Книжката на Рождественски е издадена в България през 1981 година. Значи съм я прочел някъде преди около трийсетина години. И отогава ми е този куплет:
  
  “Певецът бе наистина велик!
  Страхотен глас - ревеше като бик !
  И на концертите му всички крави,
  посрещаха появата му прави!”
  
  Само дето от разказа на Рождественски съм променил бизона на бик и овчиците на крави.
  После този куплет е потънал в подсъзнанието ми, и изплува в съзнанието ми едва сега, когато след кончината на Николай Гюзелев толкова много се заговори за него и за неговия глас.
  И си помислих,че и аз бих могъл да допринеса с нещо за безсмъртието му, като му посветя, разбира се малко попроменен, този запомнящ се куплет:
  “Гюзелев бе наистина велик!
  Страхотен бас - …”
  Надявах се той да ми го прости – нали в спомените за него разказваха, че освен всичко друго е бил и голям шегаджия.
  После се отказах – защото за реването като бик и “кравите” за него не би било вярно. Освен това трябваше да си остане "глас", а не "бас" - защото Джони Холидей е бил баритон.
  А защо все пак реших да го го постна - защото е весело. Защото в него има, макар и малък, и някакъв хумор, някаква насмешка, някаква сатира. Но то не е към певеца, а към “кравите”.

  2014-05-21T09:35:13+03:00
• 

  Човек (Анна Станоева)

  

  2014-05-20T17:11:38+03:00
• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Хареса ми, поздрав за оформлението (:

  2014-05-20T14:56:02+03:00
• 

  kasius (Бостан Бостанджиев)

  Аферим! Маш Алла, бе Ангар! Дю шеш!

  2014-05-20T10:45:03+03:00