Пилот без самолет
Нощес дойде ми неочакван гост.
Събуди ме,
красива беше,
каза: пасажер съм...
моля те... качи ме на небето...
Приятно изненадан бях.
Наложих каска.
Роза си закичих
зад ухото...
Под мустак щастливо се усмихнах,
мислех си,
излезе ми късмета. Викам:
– Хайде, слънце.
Готов съм.
Качвай се, да потанцуваме
в небето...
Чувствах се отлично.
радостно тупкаше сърцето.
Всичко се подреждаше отлично
...завъртях ключа
но моторът прокъркори
и умря...
умрях от срам.
НЕ УСПЯХ ДА ВДИГНА САМОЛЕТА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
Посмях се от сърце, Хари!
