25.12.2021 г., 11:04  

Писмо

804 4 12

  Аз искам за Коледа само това,
що няма да купят парите.
От гръмки и празни, помпозни слова,
съвсем оглушах, да простите.

 

Аз искам ли казах? Неволно съвсем.
Не искам за себе си нищо.
На всяко клошарче мечта да дадем,
вечеря и дом и огнище.

 

На мене ми стигат бял сняг и душа,
и шепичка думи мечтани.
И аз съм човек – плача, често греша,
но вярвам, че чудо ще стане!

 

За Коледа искам любов да ви дам,
хвърчило от детски въпроси.
Сами допишете писмото натам,
без искам и еди-какво си...

 

 

Весела Коледа, мили приятели,

нека светът се отвори за нас и ни приема в свойте обятия и запомним с добро този час!

Нека тези коледни празници положат началото на една година, в която здравето, щастието и успеха са наши постоянни спътници, а радостта от тях – необозрима.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светли празници, мили момичета!
  • Весело изкарване на празниците, Наде, бъди всичко, което душата желае!
  • Дописвам... На Надето нова метла.
    И още Пегас млад и силен.
    И много дузини красиви слова,
    които да слага във рими.
    И още : за всички по целия свят
    и здраве, и разум, и смели дела.
    Навярно клиширано ще прозвуча,
    но тъй ми дойде да се включа и аз.
  • Благодаря, Ники! Благословени празници ти желая!
  • Честита и на теб, Наде и весела Нова Година! Нека всички да сме живи и здрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...