Писмо до моите две момичета
Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет
и по-спокойно се диша.
Преборих го грипа.
Не се давам лесно, знаете ме.
Благодаря на татко ви,
че е до мен, че го има!
Двама ли сме, все някак се справяме...
Той ми е и душата, и силата!
Вече благодарим за всеки нов ден.
И знаете ли…
вместо зима, в дома ни навлиза лятото.
Или… по-точно…
пролетно обновен е,
когато видим и чуем децата.
Имам много да им разказвам и уча.
Пазя за тях бабини, ценни съвети.
Времето - златен пясък
през пръсти сякаш изпуснах.
Все пиша… Дано някой ден
разчетат нестройните мои куплети.
Обичта ми - клечка кибрит,
е запалила и в двете ви обич!
Не искри! С пламък гори!
Пишете! Идвайте! Оставяйте спомени…
А аз без причина ще пиша,
за да поливам вашите корени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
