Писмо до моите две момичета

Comments

• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Трогващи редове.
  Поздравявам те.

  2024-02-25T18:46:09+02:00
• 

  ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

  Толкова си прав, Пепи или Петьо (татко ми се казваше така). Без да обобщавам, около нас има доста подобни примери на родители, незаслужили тъжния си край... Старост - нерадост. Ще я отлагаме, до когато и до колкото можем. 😍

  2024-02-25T17:45:07+02:00
• 

  Петър1 (Петър Димитров)

  много хубаво писмо, и коментарът е верен и тъжен. Сега много хора си живеят живота сами, и самодостатъчни, като че не са ги раждали, и нямат майки. Тъжна история.

  2024-02-25T17:37:21+02:00
• 

  ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

  Знаеш ли, Иржи, нашето поколение се раздаде на родители и на деца! Всичко дадохме, за да получат добро образование и възпитание. И тъкмо "излетяха" и си казахме - време е за живеене и родителите вече се нуждаеха от нас. Последните 10 - 15 години посветихме на тях, за да си отидат достойно. Затова сега сме вперили очине толкова в децата (те си вървят по своя път успешно) а във внуците и имаме очаквания за топлота и внимание. За нищо повече, защото не говорим за дълг. Е, можем да си позволим да изливаме чувствата си понякога и по този начин. 🥰 Благодаря ти от сърце, за топлия коментар!💖

  2024-02-25T16:26:37+02:00
• 

  Иржи (Ирина Филипова)

  Толкова ме докосна твоето писмо, Дани, че даже си поплаках...Човек не може да съпреживява, ако не е минал по тоя път! И, като се върна години назад разбирам майка ми, светла й памет,, как е изпитала два пъти мъката по изхвръкналите две дъщери от гнездото, макар прикривано с теорията за добре подредена съдба"...При това без сегашните технологии, дори телефон нямаше във всяка къща!Пишеха се безкрайно дълги писма и, когато пристигнат, събитията вече да с минала давност...Аз се връщах веднъж в годината, в отпуските, като едновременно толкова ми се ходеше на море! Сестра ми беше много по- далече, но и нейното семейство идваше веднъж годишно. Аз поне обичах да пиша писма, с подробности от какво ядем до как се отнасят с мен. А сестра ми не правеше това и често виждах сълзите на майка от неизвестното...
  Казват децата са инвестицията и бъдещето на семейството! А ние с нищо не можахме да му помогнем, особено физически! Страхотен стих си написала!

  2024-02-25T15:08:50+02:00