Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна...
не искам да губя и миг...
Копнея да скитам по твоите друми...
до края на своите дни...
Но аз съм затворник със смъртна присъда...
(в килия с решетни стъкла)
осъден за чужди, отдавнашни грешки...
на своите родни предци... ...