Писмо от Алкатрас

7.02.2020 г., 23:47 ч.

Поезия » Философска, Друга

951 3 3

Заточен на другия край на Земята...

с небивала болка в сърце...

си спомням за тебе, отечество мило,

към тебе протягам ръце...

Жадувам към тебе веднъж да се втурна...

не искам да губя и миг...

Копнея да скитам по твоите друми...

до края на своите дни...

Но аз съм затворник със смъртна присъда...

(в килия с решетни стъкла)

осъден за чужди, отдавнашни грешки...

на своите родни предци...

За тебе аз плача, но с кървави сълзи,

Българийо, роден мой дом...

Аз в тебе родих се, и знай, ще се върна!

Без теб за мен няма живот!

Ще счупя челичните пранги, които

държат ме сега окован...

И повече нищо не ще да ме върне

в студения, пуст Алкатрас!

29.01.2020г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Петър1 (Петър Димитров)

2020-03-12T22:14:49+02:00

Има остарели думи тук (аз открих 4), което показва, че е четено много. Това е поезия от сърцето, и не е за търсачи на евтина слава. И по-добре, че е такава.
azura_luna (Петя Стефанова)

2020-03-10T21:20:33+02:00

Хубав стих!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-02-08T20:06:12+02:00

Много силен стих! Поздравявам те с възхищение!