Писмо от Алкатрас
Заточен на другия край на Земята...
с небивала болка в сърце...
си спомням за тебе, отечество мило,
към тебе протягам ръце...
Жадувам към тебе веднъж да се втурна...
не искам да губя и миг...
Копнея да скитам по твоите друми...
до края на своите дни...
Но аз съм затворник със смъртна присъда...
(в килия с решетни стъкла)
осъден за чужди, отдавнашни грешки...
на своите родни предци...
За тебе аз плача, но с кървави сълзи,
Българийо, роден мой дом...
Аз в тебе родих се, и знай, ще се върна!
Без теб за мен няма живот!
Ще счупя челичните пранги, които
държат ме сега окован...
И повече нищо не ще да ме върне
в студения, пуст Алкатрас!
29.01.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Андреев Всички права запазени
