Питката
Таз сутрин омесих чудна пита.
Такава, че да оближе пръстите си крал.
Със масълце и сиренце е свита
Не си ли я опитал – ти не си живял.
Готова съм главата да заложа,
за нея можеш глад да понесеш,
такъв, че че от небето дядо Боже
ще си помисли, че се превръщаш в леш.
Стихът ми към края си отива
и мога да го изсека върху гранит.
Не ще погледне никой мен на криво -
Питката любимка е във българския бит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
