14.09.2008 г., 0:24

Пиянски рими

4K 0 13
Изгубени са мислите, оставени
навън,на произвола на съдбата.
Мечти ефирни, в хаоса измамени
потропват вечер тихо на вратата.

В делата всекидневни сме си същите,
понякога се мислим за различни.
Но хората сме явно като къщите -
фасадите съвсем не са излишни.

Животът е безсмислено занятие,
когато търсиш смисъл и посока.
А личностното себевъзприятие
стена издига - здрава и висока.

Навън е тъмно, вятърът не спира
да духа в мрежата против комари.
В хладилника ми - изстудена бира,
в главата ми - емоциите стари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наздраве! Поздрав!
  • В делата всекидневни сме си същите,
    понякога се мислим за различни.
    Но хората сме явно като къщите -
    фасадите съвсем не са излишни.

    !!!!! Поздравления!
  • При мен няма бира, но емоции... бол.
    Поздравления за прекрасния стих!!!
  • В делата всекидневни сме си същите,
    понякога се мислим за различни.
    Но хората сме явно като къщите -
    фасадите съвсем не са излишни.
    Често се случва, сами да се изненадваме от написаното.
    Но че е мъдро, мъдро е!
    Поздрав!
  • Но хората сме явно като къщите -
    фасадите съвсем не са излишни.

    Изкефи ме!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...