Плачещо пиано...
Галиш сетивата, плачещо пиано…
Нотите във стонове редиш…
Давиш тъмнината в ехото на спомени…
Мълчиш в стенания…
Галиш и раняваш… и болиш!...
…
Спаси ме, пиано!
Убий ме веднага!
Убий ме и в тъга ме удави!...
Нека в изкуството
да свърши мойта вечна драма…
Където всичко се започна…-
Нека там и всичко прекратим…
…......
Галиш сетивата, плачещо пиано…
Мъката ми нежно я шептиш…
И заобичвам я…
И раните си стари почвам пак да разранявам…
Обичам да кървят,
а ти с мелодията си да бдиш…
…
Спаси ме, пиано!...
Спаси ме със края…
Завий ме в тъмнина и удуши…
Заспивам засмяна…
Боли, но забравям…
Забравям и унасям се…
...
Душата ми лети…
………………………………………………..............................
© Лилия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Душата лети, когато й дадем крила.Поздрав!
-
Харесах
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
