3.01.2017 г., 21:46 ч.

Плащам си и се уча 

  Поезия » Друга
698 3 11

Наранена си ходя. Обучих се да не кървя –

да гледам сърнешки, да съм (хлъзгаво) кротка,

за докосвам косата си лекичко, да не се гневя,

да пристъпвам на лапички, с финес (тигрокотка)...

Култивирам търпение (какъв ти инат!),

може с пръст да ме сочат, че съм първична.

Двойници... нямам. Соло съм. Уникат.

Меродавната в мене оспорва да е прозаична.

Знам – нищо не зная и знам колко мога

(сбира се в шепичката на моето внуче!)...

Отказвам хипотетично да се тревожа.

Плащам си с “време”. И на “време” се уча...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??