6.10.2010 г., 10:04

Платното на живота

2K 0 9

Платното на живота


Уязвимо платно на художник

Е моят съзнателен път.

Да рисувам портрети е сложно

И боите търпеливо мълчат.


А нюансите тихо се пробуждат.

Яркостта им заживява, когато

Мисълта ми за теб в картина се преобразява.

Да рисувам портрет е сложно, но не и невъзможно.


Огромната ми любов към теб

Всяко едно движение на четката направлява.

А нюансите все по-ярки стават.

Неповторимо усещане на доброта придават.


Бялото платно пусто бе преди.

Мечтаейки да бъде запълнено с бои,

Стоеше в кюшето на стаята ми.

Копнееше музата мен да връхлети.


И да, Ти ме вдъхнови!

Сега платното не е самотно и бяло.

Жадно, жадно пие цветните бои

На малки глътки, безконечно...


Йоана Р. Николова

02.10.2010г. 

(01.17)

за Деян Л. Иванов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Забележителна структура, която на места наподобява песен. Много истинна и въздействаща творба.
  • Йоки, това е най-символистичното стихотворение, което съм чел от теб! Израстваш много докато сме заедно в поезията.. и не само в нея
  • "Уязвимо платно на художник
    Е моят съзнателен път.
    Да рисувам портрети е сложно
    И боите търпеливо мълчат."
    Браво!!!
  • Благодаря ви! Много ме зарадвахте!
  • Тепърва ще рисуваш красиви картини!!!Поздрав и смело рисувай!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...