Платното на живота
Платното на живота
Уязвимо платно на художник
Е моят съзнателен път.
Да рисувам портрети е сложно
И боите търпеливо мълчат.
А нюансите тихо се пробуждат.
Яркостта им заживява, когато
Мисълта ми за теб в картина се преобразява.
Да рисувам портрет е сложно, но не и невъзможно.
Огромната ми любов към теб
Всяко едно движение на четката направлява.
А нюансите все по-ярки стават.
Неповторимо усещане на доброта придават.
Бялото платно пусто бе преди.
Мечтаейки да бъде запълнено с бои,
Стоеше в кюшето на стаята ми.
Копнееше музата мен да връхлети.
И да, Ти ме вдъхнови!
Сега платното не е самотно и бяло.
Жадно, жадно пие цветните бои
На малки глътки, безконечно...
Йоана Р. Николова
02.10.2010г.
(01.17)
за Деян Л. Иванов
© Йоана Николова All rights reserved.
