Плюс-минус половин живот и още малко

1.02.2018 г., 1:03 ч.

Поезия » Друга

651 1 2

ПЛЮС-МИНУС ПОЛОВИН ЖИВОТ И ОЩЕ МАЛКО
Росица Чакърова

В средата съм... Но на кое по-точно?
Днес трудно крета старата писалка.
Приключва нещо, друго се отпочва,
плюс-минус половин живот и още малко...

Безспорно е, че още съществувам!
През поглед отстрани така изглежда –
щом още своя принц насън целувам,
макар съвсем изгубила надежда.

И щом и той (макар насън) отвръща
и (пак в съня) на своя кон ме грабва,
какво от туй, че остарявам всъщност?
Какво освен мечта насън ми трябва?

Плюс-минус половин живот остава...
И все така, насън и той ще мине.
И аз като угаснала жарава
безсънно и полека ще изстина.

А принцът ще целуне редовете
с фалшиви ноти и изпети песни,
в които аз му подарявам цвете
и съм прозрачно тънка и небесна...

Лондон, 31/01/2018 13:22

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-02-01T15:26:36+02:00

Браво! Много хубаво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-01T07:49:45+02:00

Браво, Роси! Да не мислиш, че времето щади принца, а нея не? И той остарява! По-трудно се мята на коня! Но пък, мерака узрява! И пак ще я грабне! Поздрав!