Feb 1, 2018, 1:03 AM

Плюс-минус половин живот и още малко

  Poetry » Other
1K 1 2

ПЛЮС-МИНУС ПОЛОВИН ЖИВОТ И ОЩЕ МАЛКО 
Росица Чакърова 

 

В средата съм... Но на кое по-точно? 
Днес трудно крета старата писалка. 
Приключва нещо, друго се отпочва, 
плюс-минус половин живот и още малко... 

 

Безспорно е, че още съществувам! 
През поглед отстрани така изглежда –
щом още своя принц насън целувам, 
макар съвсем изгубила надежда. 

 

И щом и той (макар насън) отвръща 
и (пак в съня) на своя кон ме грабва, 
какво от туй, че остарявам всъщност? 
Какво освен мечта насън ми трябва? 

 

Плюс-минус половин живот остава... 
И все така, насън и той ще мине. 
И аз като угаснала жарава 
безсънно и полека ще изстина. 

 

А принцът ще целуне редовете 
с фалшиви ноти и изпети песни, 
в които аз му подарявам цвете 
и съм прозрачно тънка и небесна... 

 

Лондон, 31/01/2018    13:22

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Много хубаво!
  • Браво, Роси! Да не мислиш, че времето щади принца, а нея не? И той остарява! По-трудно се мята на коня! Но пък, мерака узрява! И пак ще я грабне! Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...