5.09.2007 г., 14:04 ч.

ПО БЕЛИТЕ КАМЪНИ... 

  Поезия
908 0 28
 

           ПО БЕЛИТЕ КАМЪНИ...


Стенат през мен сиви стърнищата.

С изгорелите пръсти, сякаш от гръм,

теглят ми мислите, теглят от нищото

и връщат ми път, завит с калдъръм.


По белите камъни играят си сенките

на стара череша, по чудо възкръснала.

По чудо дете съм, в джоба със семките,

дето баба сушеше, на слънцето пръснала.


А от избата пее прекипнало виното...

и дядо му чисти със канчето шапката,

нещо ми казва... и сякаш завинаги

ще чувам как лазят от влагата капките.


И пият ги жадни сиви стърнищата,

зарили дълбоко на детството дните ми,

но все ще изплуват, сякаш от нищото,

в две пъстри сълзи, стаени в очите ми.


31.08.07.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "По белите камъни играят си сенките..."
  • Стихът го четох с акомпанимента на Enigma-Back To The Rivers Of Belief...Дълбок и силен стих!Поздравявам те с песента
  • Връщала съм се тук много пъти
    от обич към детството.С обич.
  • къде съм спала досега,
    че не съм чела?...
  • Прекрасно рисуваш и с думи!!!
  • Това е едно чудно откритие за мен!
    Поздрав
  • прекрасни спомени си наредилпоздрав!
  • Галя, Виктория, Благодаря ви !

    Гери, трогна ме сладурче!Куплетите ти ми легнаха на сърце веднага

    Поздрав на всички отново...
  • И нека докосват очите ти спомени,
    и нека чертаят към детството път!
    Усмивките светли, сълзите отронени
    назад пак те връщат и тебе зоват...

    Отдавна порасна! Отдавна момчето
    уверено стъпва – превърна се в мъж!
    Понякога трепва, по детски, сърцето,
    откривайки спомени в капки от дъжд.

    Красиви са спомените от детството - късче от душата, което извиква усмивка на устните и блещукаща сълза в очите!
    Прекрасно е стихотворението ти, Ивчо! Прегръдка!
  • Много силен,невероятен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Наистина да се просълзи човек! Стихът ти е прекрасен! Много, много ми хареса, поздравления!
  • Благодаря и на вас! Спомените са хубаво нещо... без някои неможем! Много, много усмивки за всички!
  • но все ще изплуват, сякаш от нищото,
    в две пъстри сълзи, стаени в очите ми.
    Страхотен стих!!!


  • "А от избата пее прекипнало виното...

    и дядо му чисти със канчето шапката,

    нещо ми казва... и сякаш завинаги

    ще чувам как лазят от влагата капките."...

    Невероятно!!!Нямам думи!!! Настроението е толкова истинско!!!


  • Написал си за най-безгрижния период от човешкия живот,
    просто нямам думи, само се прекланям!!!
  • Ивайло, стиха ти е прекрасен!!!'
    Поздравявам те!!!
  • Хареса ми!
    Детството навява красиви спомени и носталгия!
    Поздрав!
  • Прекрасен стих, Иво!!!
    Поздравления!!!
  • но все ще изплуват, сякаш от нищото,
    в две пъстри сълзи, стаени в очите ми.

    Ако точно тези две сълзи са виновни за такъв прекрасен стих, нека се връщат по- често при теб!
    Ще се връщам и аз да го препрочитам.


  • Аз благодаря! Радвам се, че прочетохте... Изпращам ви много усмивки...
  • Великолепно!!!
  • И аз те поздравявам Иво!
    Удоволствие бе за мен!!!
  • Много ми хареса!
  • Една жива картина с нюансите на чистият детси поглед!
    Отново благодаря за удоволствието!
  • Навярно ще преповторя Маги, но наистина стиха ти е много хубав Ивайло с тази носталгична нотка по детството... и красиво, и тъжно!
    Браво!
  • Разплака ме , миличък Ивайло! Прелест е този стих.Чета, чета - хем ми е тъжно , хем ми е красиво на душата.Благодаря ти от сърце. Сигурно е , че пак ще се върна тук.Много ми се иска да съберем на едно място стиховете за детството написани от нас- откровенци, много стойностни стихове са, хубаво ще е.
  • Много силно и въздействащо!
  • Чудесен, въздействащ стих!
Предложения
: ??:??