По детски
По детски
Яхнах златното си конче,
без пътека да подиря.
Здраво стиснал съм юздите,
чак додето поглед стига.
Моят дух предели няма,
като грейне синевата.
Колко сладко е да имаш
младостта и свободата.
Тука знам една горичка,
ще приседна на земята.
Тежка медена шишарка
ще притисна във ръката.
Никой тука час не знае,
спрял е буйният поток.
А отвъд ме стиска здраво,
безпощадно тоз живот.
Ще си тръгна преди залез,
път очите да прозира.
Здраво стискам аромата,
знай една шишарка стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
