По детски
По детски
Яхнах златното си конче,
без пътека да подиря.
Здраво стиснал съм юздите,
чак додето поглед стига.
Моят дух предели няма,
като грейне синевата.
Колко сладко е да имаш
младостта и свободата.
Тука знам една горичка,
ще приседна на земята.
Тежка медена шишарка
ще притисна във ръката.
Никой тука час не знае,
спрял е буйният поток.
А отвъд ме стиска здраво,
безпощадно тоз живот.
Ще си тръгна преди залез,
път очите да прозира.
Здраво стискам аромата,
знай една шишарка стига.
© Савар All rights reserved.
